Предлаганата книга е съставена от различни отломки, писани от години насам. Единственото, което я обединява, е споменът за преживяното и сблъсъкът с обществените драми. Почти всичко в нея е лично усетено и изстрадано. Може би това й придава известна автобиографичност и я връзва с времето твърде субективно. Но искам да вярвам, че тази особеност не пречи на книгата да звучи достоверно, особено в онези свои части, където животът и историята са намерили естествения си допир.
Винаги съм смятал, че няма чисти жанрове, и затова събраното в книгата е една плетеница от есеистика, мемоар и публицистика. Дано това не смути читателя, защото всичко в нея в края на краищата е обединено от един светоглед и една страст. Мисля, че това я събира в общ атом, чието ядро е ангажиментът. Друг е въпросът за внушението на идеите и образите, които авторът няма право да оценява лично. Разбира се, ще бъда щастлив, ако словото ми предизвика вълнение.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
