"Бил Ман смесва Питагоровата геометрия, херметическата мъдрост и тайните на франкмасонството, за да разкрие подробностите за окончателното местонахождение на Светия граал. От Таро до Толкин, от средновековна Франция до съвременна Нова Скотия, читателят е въведен в загадки, чийто отговор досега му е убягвал."
- Стивън Сора, автор на "Изгубеното съкровище на Ордена на тамплиерите"
"Изключително прозорливо произведение, което ще заинтересува всички масони и търсачи на съкровища и тайни."
- Андрю Синклер, автор на The Sword and the Grail
"Изключително очарователно четиво. Всеки, който обича заплетените детективски истории ще е вдъхновен от изследванията на Бил Ман."
- Майкъл Брадли, автор на Holy Grail Across the Atlantic
През 1398 г., почти сто години преди Колумб да пристигне в Новия свят, шотландският принц Хенри Синклер, граф Оркни, отплава за днешна Нова Скотия, където присъствието му е регистрирано в легендите на индианците микмак за Глускап. Това е същият принц Хенри Синклер, който предлага убежище на Ордена на тамплиерите, бягащ от преследванията, започнати от френския крал Филип Справедливи в началото на XIV век. С доказателства от археологически разкопки, местни легенди и свещената геометрия, познанията за която са предадени от Ордена на тамплиерите на франкмасоните, авторът Уилям Ман преоткрива мястото на поселището, основано от Синклер и неговите последователи тамплиери в Новия свят. Тук те откриват безопасен пристан за Граала - светата кръвна линия, свързваща рода Давидов с династията на Меровингите чрез наследниците на Иисус и Мария Магдалина... докато британците не изпращат в изгнание всички жители на Акадия през 1755 г.
Покойният чичо на бащата на Уилям Ман е бил Върховен велик майстор на Ордена на тамплиерите на Канада и от него авторът получава ключа, който в крайна сметка ще разкрие тази загадка.
Мнения за тази книга
Антоанета Стойкова -София
"Изключително очарователно четиво"
- казва Майкъл Брадли, автор на Holy Grail Across the Atlantic . Уверена съм, че е искрен в рецензията си и книгата има своите достойнства. Нямаша да мисли така обаче, ако му се беше наложило да я чете в българския превод на издателство Дилок. По-ужасен превод отдавна не бях срещала. 400 страници пълни безсмислици и хиляди излъгани читатели!
Абсолютно невъзможно е да схванеш смисъла на ниво отделно изречение, какво остава за тезата на автора като цяло. За стил, език и редакторска работа по-добре да не говорим.
Ако все пак искате да прочетете тази книга, съветвам ви да потърсите в интернет руския превод/има го в ZIP формат/, който е далеч по-разбираем.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
