Внушително енциклопедично изследване за спиралата на познанието от дълбоката древност до наши дни. Античността и Средновековието са доминирани от религиозната мистика и езотеричните прозрения. През ХVII век Франсис Бейкън провъзгласява – теориите, които не са проверени експериментално, са ненаучни. Така историческото махало детронира Духа, който няма как да бъде изследван в лабораторни условия. Но в началото на ХХ век не някой друг, а Алберт Айнщайн и Макс Планк реабилитират понятието за Бога в модерните възгледи за Вселената.
Светът се оказва изумително сложен, а рамките на класическата наука – прекалено тесни за невъобразимото му многообразие. В този смисъл „чудесата”, описвани в митовете и легендите, не са красиви метафори, а непознати свойства в структурата на Космоса. Как възприемате факта, който днес е неоспорим, че по едно и също време материята може да бъде на две различни места в пространството? Все едно едновременно да сте прав и седнал.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
