За разлика от стандартното разглеждане на философските борби като (пряка) конфронтация на две противоположни концепции се посочва, че като правило това се отнася до по-сложни сблъсъци, в които участват 3 и повече учения. Така естествено на-учният материализъм се формира в резултат не само на противодействие срещу аристотелизма, но и в съюз с платонизма.
На Поликаров дължим обосноваването на оспорвания възглед за развитието на философията.
Заслужават внимание и оригиналните тълкувания на възгледите на знаменити философи, като например формирането на учението за идеите на Платон под влияние на гръцката геометрия, значението на научните и техническите постижения на епохата за произхода на учението за монадите у Лайбниц, експлицирането на Кантовите антиномии на чистия разум от неговата космогонична хипотеза и др.
В редица трудове Поликаров подлага на аргументирана критика различни философски схващания, по-специално т. нар. физически идеализъм.
Накрая за пълнота ще спомена и за дългогодишната преподавателска дейност на Поликаров в Софийския университет, в НБУ, а също в университетите в Лайпциг и Берлин, изнасянето на цикли и отделни лекции в Московския университет, в редица германски, белгийски, датски и други университети. Бил е ръководител и рецензент на голям брой дисертационни трудове.
Под негова редакция са излезли десетина сборника. Беше член на редакционните съвети на международни списания по философия, по обща методология и по история на науката. Известна е и значителната му научнопопуляризаторска дейност като автор на много книги (една от тях колективна) и стотина статии, част от които преведени или публикувани в чужбина.
През периода 1967-1970 г. Поликаров работи като главен специалист в Отделението по философия на ЮНЕСКО, бил е народен, представител в VII Велико народно събрание.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
