За нас Българите, сведенията на публикуваните в настоящия сборник арабски извори са от особена важност за разлика от византийските автори и голяма част от латиноезичните - арабските не са тенденциозни и не търсят ефекта на омаловажаването. Арабските писатели не говорят за Дунавските Българи и Волжките Българи като за два различни народа. От контекста на описанията им и специфичната етноупотреба личи, че се говори за един и същ народ. Това прави интереса към предлаганата христоматия още по-голям.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
