Тази книга е предназначена не само за колегите историци, археолози и т. н., а за по-широка публика, която се интересува от недостоверната, по-обективната, съставена върху автентичен документален материал история на историко-географската област Македония през Средните векове.
Правя това уточнение, че става дума именно за историята на областта Македония през Средновековието, а не на византийската военноадминистративна единица (тема), за да се избегнат всякакви по-нататъшни недоразумения, тъй като двете понятия имат различно историко-географско съдържание през посоченото време.
Историко-географската област Македония е разделена сега според големината си съответно върху териториите на три балкански държави: Република Македония (всъщност Централна и Северозападна или т. нар. „Вардарска Македония"), Гърция (Южна или Егейска Македония) и България (Североизточна или Пиринска Македония). Ще се опитам да представя историята и на трите части, което досега се е опитвала да направи и българската историография, но с някои историко-географски и хронологични изключения, както и не в толкова обособен и пълен вид.
Както вече бе посочено, през Средните векове името „Македония" е имало през един доста дълъг хронологичен период (от края на VIII докъм началото на XIII в.) съвсем друго географско, военноадминистративно и народностно (всъщност етнографско) значение. Именно през този период византийските извори на гръцки език недвусмислено показват, че с името „Македония" е била означавана военноадминистративната област (тема) с център Адрианопол/Одрин, която обхващала части от дн. Източна, Северна, Западна Тракия и Източните Родопи. Доколкото същите извори са употребявали пък етнонима „македонци", те са имали предвид именно жителите на тази област - особено показателен е примерът с прозвището на византийския император Василий I (867-886), наречен „Македонец", който основал т. нар. „Македонска династия", именно защото произхождал от околностите на Одрин или от съществуващата вече тема Македония.
Дори и след ренесанса, на античното историко-географско обозначение „Македония" в гръцки, латински и западни извори през XIII - XIV в., всички те, архаизирайки, са имали предвид именно територията на античната провинция Македония, която в общи линии съвпада с историко-географската област Македония и в която според тях са живеели българи, ромеи, сърби, албанци, власи и дори тюрки. Никой от тези извори обаче не говори за отделна „средновековна държава Македония", а още по-малко за някаква обособена македонска народност…
Основната цел на този исторически очерк е обективното и безпристрастно представяне на историческите факти, за да могат читателите да преценят доколко е правилно името на разглежданата историко-географска област да бъде пренесено механично, по политически причини, като название на съвременно държавно образувание, а жителите му по същата логика да бъдат обявявани за македонска нация, говореща македонски език, със собствена македонска история, култура и т. н. Същевременно, като не отрича съвременните политически реалности и желае установяването на още по-тесни и приятелски отношения между всички балкански страни, авторът се надява да даде своя принос за качественото задълбочаване не на политическата, а на научната дискусия върху историческото минало на балканските народи.
Мнения за тази книга
Кольо -Пловдив
Аз останах доволен. Книгите по българска история обикновено не разглеждат Македония по времето на Второто българско царство - тогава тя е в неговите граници за твърде кратко. Книгата завършва с завладяването от турците - нещо което съще не бях чел никъде другаде.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
