В известен смисъл книгата на Петер Зилахи е палимпсест по оня унгарски буквар или читанка, с нанесени отгоре истории от по-новата ни история. Казвам „ни", защото, като прочетете книгата, ще видите колко споделима е тази история. Зилахи борави с една обща, колективна памет. Спомени за пионерската организация. Странен съвпадеж между смъртта на ред комунистически лидери и половото ни съзряване: мутиране на гласа и смъртта на Тито, първа полюция и погребението на Брежнев (три дни класическа музика по радиото и у нас), Андропов, Черненко и първи целувки, първа бурна нощ. Когато голямата история е сведена като обща, малките ни частни истории дори да се опитват да я подриват, също поразително си приличат.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
