Заглавието може да подведе някого, че става въпрос за испански източник на вдъхновението.
Молиер обаче и сега е използвал италиански първообраз: една пиеса на флорентинеца Джачинто Андрео Чиконини.
Отново комични ситуации, този път може би смешни и поради някои „героически" моменти. Слугите ги няма на сцената; принцове и графини си разменят галантни реплики, понякога толкова дълги, че могат да бъдат взети и за монолози. Витиеватият патос и неизбежните недоразумения този път са на показ поради решаването на един твърде „съществен" проблем: трябва ли идеалният любовник да бъде ревнив или не!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
