„Архетипове" и „колективно несьзнавано" са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Техният произход може да се открие в най-ранната му публикация - медицинската дисертация „За психологията и патологията на тъй наречените окултни явления" (1902), в която описва фантазиите образи на един млад хистеричен медиум и прави изследвания въз основа на източници от този род. В много от неговите следващи трудове намираме скицирани тези понятия, от тях постепенно изкристализират първите дефиниции, но биват отново и отново преформулирани, докато възниква стабилно ядро на теорията (в пьрвона-иния смисъл на думата „възглед").
Настоящият том IX/I се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно „За архетиповете на колективното несъзнавано", после „Понятието за колективно несъзнавано" (тук за първи път представено на немски) и най-накрая - „За архетипа с особено внимание върху понятието „анима". Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на „майката", „прераждането", „детето-бог", респективно „божествено момиче", после - мотивът на „духа", както често се появява в детските приказки. и т. нар. „трикстер" (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията „Съзнание, несъзнавано и индивидуация", после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
