Кратка история на българския комикс разглежда хронологично развитието на комикс изкуството у нас. От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 г. България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник „Септемврийче” и сатиричните пропагандни комикси във вестник „Стършел”.
През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник” и култовите списания „Космос”, „Дъга” и „Чуден свят” се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание „Дъга”, утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.
През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга” – ново списание със същото име излиза в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за “Marvel” и “DC” в Ню Йорк (“Batman”, “Daredevil”), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис (“Pherone”, “Blue estate”), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство “David Salariya”. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.
Антон Стайков е художник и журналист, който се занимава с история и анализ на комикса в България и по света. Освен изследовател, той е и запален читател, колекционер и популяризатор на български комикси. Темата на докторската му дисертация е „Kомикс и реклама. Поетика и семиотични аспекти”.
Антон Стайков участва като лектор в български и международни форуми (“Actualités du FLE”, Варна, 2012 г.; „BD en 45 minutes”, София. 2012 г.; “Université d’Eté”, Варна, 2013 г. и др.). Модерира ателиетата „Как се прави comix?”, София, (2011, 2012).
Негови статии и интервюта са публикувани в сборници на БАН, списание „ЛИК”, вестник „Култура”, „Литературен вестник”, „България OnAir”, сборника „Над дъгата” и др. Той е сред основателите на секция „Комикс” в СБХ, активен участник в „Проектът Дъга”, куратор на „Първа национална изложба на българския комикс”, София, 2013 година.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
