Любомир Халачев е учил, работил и живял в много страни: Русия, Полша, Швеция, Дания, Франция, Сингапур, Малайзия, Мароко, Мозамбик... и още много други, в които е бил за по-дълго или за кратко.
Снима филми. Като режисьор, оператор, сценарист. Най-много документални филми. Преподава на студентите в НАТФИЗ.
Пише книги за киното, за изкуството, а също така и разкази. Интересът му към изкуството започва именно с опитите да пише разкази. Всъщност целта му в живота е да разказва интересни истории – и това се опитва да прави вече 40 години. И в киното, и в литературата.
***
Ако не го беше казал един велик писател, щях да го взема като заглавие – живея, за да разказвам.
Приказките са създали света. Кратък е денят и той е посветен на труда. А вечерите – те са безкрайни и в тях има много приказки. Страшни, весели, забавни и поучителни – най-важното е да са интересни.
Когато човек се научи да свързва думите и да чете, той попада в друг свят – този на интересните истории, които винаги могат да се случат тук и сега. Той се запознава с герои, които могат да му помогнат, когато страда, да го развеселят, когато е тъжен, и които никога няма да го предадат.
Цялата работа е в това, че някой трябва все пак да ги измисля тези истории. Първо да ги види, след това да ги преживее, да ги премисли и накрая да ги размеси така, че от тях да отпадне обикновеното и скучното и да остане само учудващото, завладяващото съзнанието и мисълта приключение.
С две думи – приключението е винаги в самия теб. Трябва само да го потърсиш с любопитен поглед и да си кажеш: А какво би станало, ако... И да тръгнеш след разказа.
Няма нищо по-сладко от това да седиш в студен зимен ден до прозореца, печката да бумти и да имаш в ръцете си хубава книга.
Дано да е тази!
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
