Книгата представлява портрет на едно поколение хора в България по време на социализма през 60-те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос. Ето авторовото виждане: “… Исус не е нищо свръхестествено, нищо “божествено”, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един “нормален” човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и просто напълно задоволява изискванията на нормата за човека: това е всичко. ……. Той е един честен, правилен, истински – един “нормален” човек. На нас, “средните” хора, това ни се струва велико, божествено. Защо? Ами много просто: защото ние, чисто и просто, не сме честни като него, не сме правилни, не сме истински, не сме както трябва, не сме ... нормални!”
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
