Доста незрял, фрагментарен и избирателен, в края на 19 век, консерватизмът е принуден да отстъпи позициите си в политическия живот на България. Въпреки всички усилия да преодолее неприязненото отношение на егалитарното българско общество, Консервативната партия не успява да стане привлекателна за по-широки социални слоеве. Независимо дали управляват самостоятелно, дали участват в коалиционни формули или са в опозиция, българските консерватори си остават една неразбрана, твърде малка и твърде елитарна политическа сила, която, дори да е знаела как да заговори на популисткия език на българската реалност, не е имала желанието да го направи.
Падението на консервативните идеи е толкова голямо, че през следващото столетие българската десница ще се откаже от усилията да реабилитира политическото си наследство, дори на полето на историческата интерпретация.
120 години по-късно, Петър Николов-Зиков повдига завесата и пред очите ни се открива един различен от традиционния прочит на новата българска история. Прочит, в който двигател на политическия живот са не хъшове и поборници, а големите фанариотски фамилии, могъщите чорбаджии и възпитаниците на елитните европейски университети.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
