Книгата е първото по рода си българско изследване едновременно върху теорията, възникването и развитието на романа. Оснвавайки се на широките си познания в необозримия свят на историята на световната литература, авторът извежда основни изводи относно жанровата природа, поетиката и еволюцията на най-харесвания и предпочитан литературен жанр от античността до днес: от древните "Синухе Египтянина", "Киропедия" и "Анабазис", елинистичните "Дафнис и Хлоя" и "Златното магаре", рицарските "Смъртта на Артур" и "Амадис де Гауда", ренесансовите "Дон Кихот" и "Гаргантюа и Пантагрюел", "галантните" романи на г-ца дьо Скюдери и мадам дьо Лафайет, просвещенските романи на Филдинг, Дефо, Суифт, Дидро и Русо, готическият "Франкенщайн" до шедьоври на реализма, модернизма и постмодернизма като "Война и мир" на Толстой, "Одисей" на Джойс и "Игра на дама" на Кортасар.
Както и с другите си книги, така и с тази, Симеон Хаджикосев успява да заинтригува едновременно и специалистите, и най-широката читателска публика.
Романът е един от най-загадъчните явления в литературата. Само на ръка разстояние от масовия читател, четен, обичан и предпочитан от милиони хора по земята, той се укрива ревниво от погледа на изследователите като древен бог, който се пази от профанация. Какво представлява романът – литературен род или обикновен литературен жанр? Учените продължават да спорят и до днес: някои го определят като жанр, други го възприемат като супержанр, а това дава основание на някои да го сочат като четвърти литературен род, нарушаващ монолитността на триадата епос-лирика-драма. Каква е възрастта на този достолепен спътник на човечеството – четири хиляди или две хиляди години, или може би само триста? Литературоведите не са постигнали съгласие и по този въпрос. Успокоителното е, че този поданик на словесността е от мъжки род, та въпросът за рождената му дата не е свързан с извънлитературни усложнения.
Като сложност на проблематиката историята и теорията на романа са съпоставими единствено с въпроса за реализма в литературата и изкуството. Но откакто човечеството навлезе във фазата на постмодернизма и информационното общество, споровете за реализма заглъхнаха, от теоретичен проблем той се превърна в проблем на историческата поетика. Проблематиката на романа е от по-различен характер, тя не е нито остаряла, нито е излишна, какъвто е до голяма степен случаят с реализма. Романът, все едно как ще го определяме – като литературен род, жанр или нещо друго, заема лидиращо положение в литературата и в началото на третото хилядолетие.
Проф. д-р Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател по история на античната и на западноевропейската литература в СУ "Св. Климент Охридски". Литературен критик и изследовател, той е автор на повече от трийсет книги, сред които фундаменталният многотомник "Западноевропейска литература", три книги, реабилитиращи българския символизъм, както и мемоарите "Записки на конформиста" и "Записки на вътрешния емигрант".
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
