Акад. Васил Гюзелев е известен български учен в областта на историята и културата на Средновековна България и Европа. В продължение на половин век преподава в своята Alma Mater - Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавал е също така и като гост-професор в редица чуждестранни университети (Москва, Виена, Лайпциг, Мюнхен и Кьолн). Автор е на 56 книги (монографии, издания на извори и учебници) и на повече от 300 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина (Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Испания, Италия, Мексико, Полша, Русия, САЩ, Сърбия, Турция, Франция и Япония). Носител е на редица български и чуждестранни награди, сред които и международната Хердерова награда (2003). През 2000 г. е провъзгласен за почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Почетен гражданин е на своя роден Димитровград и на градовете Несебър и Никопол. Носител е на Ордена „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.
СЪДЪРЖАНИЕ
Кратко въведение..
I. Изповеди и откровения под формата на интервюта.....
1. Историята е същност и съдба на моя живот.....
2. Историк станах по призвание.....
3. Македония в моя живот и научното ми творчество.....
4. Някои у нас твърде много се постараха
в охулването на „буржоазната“ историография.....
5. Размишления за средновековната
българска история и още нещо.....
6. Съвременните политици управляват,
без да познават историята на държавата.....
7. Училището остави трайна следа у мен.....
8. Всеки човек е пленник на своето време.....
9. Истинският историк пише „без гняв и пристрастие“.....
10. В историята закономерностите
се преплитат със случайностите.....
11. Съвременният политик се има за Иисус Христос.....
12. Вярвам в силата
на българския народностен дух, в неговото безсмъртие.....
13. Българите сме нация с неизживяно детство.....
14. Средновековието винаги напомня за себе си
в „таз земя свещена, таз родина, таз българия“.....
15. За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо.....
16. Край река Марица е била
най-цветущата древнотракийска цивилизация.....
17. Формирането на национално самосъзнание
е въпрос на държавна политика.....
II. Слова за делници и празници.....
1. „Смъртта трябва да се мрази“.....
2. Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец.....
3. Какво дължа на моята димитровградска гимназия.....
4. Средновековният Несебър – бисер в короната
на византийската империя и българското царство.....
5. „Изповядвам, че живях“.....
6. Моята изповед за Виена
и тукашните ми приятели и колеги.....
7. Мисли за книгата
на Георги Сапунджииев „Калигула в София“ .....
8. За сборника „Византия – Балканите – Европа“
и проф. Василка Тъпкова-Заимова.....
III. Разпръснати мисли за живота,
науката, историята, Средновековието и медиевистиката.....
1. За човека, живота, обществото,
управлението, държавата и съвремието.....
2. За и върху науката като занимание и професия.....
3. За историята, нейния смисъл и предназначение.....
4. За историческите извори и тяхното значение.....
5. За европейското Средновековие,
изобщо, и за българското, в частност.....
6. За българската медиевистика – честно и откровено.....
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
