Процесите на религиозно вьзраждане сред мюсюлманите в
България не могат да бъдат интерпретирани единствено и само
като заплаха за светския характер на държавата и/или социалния мир. Те са преди всичко израз
на необходимостта от диалог и
активно взаимодействие, съхраняващо различията каато стимул
за интеграция. Предмет на този
диалог са светските ценности и
тяхното отстояване във всекидневния живот.
Нормата на мултикултурализма е необходимо, но недостатъчно условие, за да се влезе в диалог с различието. Отказът от този диалог или неговото пренебрегване правят
традиционните форми на интеграция все по-неефективни.
Интеграцията е двустранен процес. Това не е само усилие за интеграция на мюсюлманите, но и усилие за промяна В нагласите
и готовността за партньорство в българското общество като цяло. В
противен случай всички усилия биха могли да бъдат компрометирани от
представата за асимилация и заличаване на културното и религиозното
многообразие. Възможен начин за преодоляване на псевдоинтеграцията.
осъществявана чрез формите на квотно представителство, е в пренасочването на усилията към готовност за отстояване на ценностна мяра във
все по-разширяващо се пространство на взаимно приет и оценяван като
необходим диалог.
Един от най-съществените проблеми, свързани с изследванията на
исляма, продължава да бъде определян от степента на легитимност на
неговите представители и от обхвата на споделеност на смисъла и символите, интерпретирани в комуникационен контекст. Въпросите са: Кой
всъщност говори от името на исляма както в Европа и по света, така и у
нас? Каква е степента на достоверност и разбиране, с които се обменят
мисли и се участва в пространството на публичния дебат? Няма ли двоен
план, специфична комуникационна стратегия на мюсюлманската общност,
която излъчва определени послания навън, към другите, и навътре, към
собствените си братя и сестри? Възможно ли е това да е част от причината за взаимното неразбиране или неговите основания се съдържат в
по-голяма степен в различните измерения на феномена, който традиционно
определяме като криза на идентичността?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
