Когато две години след всепризнатия успех на
нейните „Автобиографични разкази"*, за първи
път прочетох „Спомени за хора и събития" на изтъкнатата ни диригентка Росица Баталова, познатото усещане за разказваческата й дарба сякаш отстъпи пред открояващата се в поредната й книга лайт-
тема с горчива нотка: „Аог/ днес си спомня за...". В
сегашното второ издание на тези вълнуващи „Спомени...", сред панорамата от характеристични портрети и събития с отминал блясък, отново съм стъ-
писана от парещите реторични въпроси на Росица
Баталова. Всъщност, техният рязък сигнал е отправен и към нас, към собствените ни нравствени устои
и ценности, към социалната ни ангажираност - „на
ползу роду", според находчивите отпратки на авторката към възрожденската ни литература, които сами
по себе си провокират чувството ни за памет. Нещо
повече - отдавна девалвирали понятия, като духовна вяра и културни традиции, творчески талант
и човешка толерантност, патриотичен дълг и героичен подвиг, приятелство и съчувствие отзвучават в мъдрото й слово с изначалната си сила, пречистени от обичайната за подобен род мемоарна литература фалшива патетика от първо лице...
ст.н.с. д-р Румяна Каракостова
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
