Личните бележници на П. К. Яворов са 9 на брой, с различия в размерите, кориците, хартията и броя на листата във всеки от тях. Общият брой на листата им е 349 (698 страници), като от тях тези със записи са 165 (336 страници) - почти половината, а останалите са празни. Непременно трябва да се изясни, че през 2003 г. бележниците бяха реставрирани в Лабораторията за консервация и реставрация в НБКМ, защото някои от тях бяха в тежко състояние, с откъснати и объркани страници. При реставрацията точното място на всяка страница бе възстановено.
Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата, на която прави запис в един от бележниците си, е 20 ноември 1899 г. в Поморие - в първи Анхиалски бележник, а най-късната е 26 февруари 1914 г. в София — във втори Софийски бележник. Тези петнадесет години са фактически най-значимите и плодотворни в неговия живот - от годината, когато излизат първите му публикации в сп. "Мисъл" и той става новото българско поетично явление, до годината на смъртта му. Разбира се, записите в тефтерчетата не са разпределени равномерно за цялото това време. Най-много вписвания поетът прави през 1899, 1900, 1903 и 1912 г. От годините 1905-1911 г. няма никакви записи, а от последната 1914 г. записът е само един.
Вече бе споменато, че по-голямата част от съдържанието на бележниците е ръкописи на поетични произведения — поетът е записал в тях повече от 50 свои стихотворения, без да влизат в това число различните редакции на някои от тях. Повечето от редакциите на творбите са съвършено непознати и с основание ще предизвикат интерес сред специалистите. Има стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват на забележителната творба "Нощ"- 9 на брой, при това записани с многобройни поправки и зачертавания. Този факт е силно доказателство срещу тезата на Михаил Арнаудов, че Яворов почти не преработва произведенията си, защото творческият акт при него е предимно мисловен и той записва на книга вече окончателно оформени стихове. Напротив - личните бележници на поета са илюстрация за нелек творчески процес и за високите художествени критерии, които си е поставял - на много места окончателният текст е върху тройно задраскване. И това ни най-малко не накърнява Божествената му дарба.
Освен непознатите редакции на известни творби, има и четири-пет стихотворения, които са почти неизвестни на читателите - четиристишието "Все пак" от лятото на 1900 г., "Ще дойде някога" - от 1903 г., "Обичам те" и "Да беше цвете сред цветята" - от 1904 г., началото на стихотворението "Дневник" и непознат вариант на "Забравена" ("Милица") в Софийски бележник. Някои от тях публикува Г. Найденова-Стоилова във второто издание на Летописа, но те не влизат в нито едно издание на Яворови творби. Самият факт, че поетът не ги включва в свои стихосбирки, е красноречив за отношението му към тези стихове, но за изследователите явороведи те са съществени.
Почти във всички бележници има записи на идеи за различни творби: на "Градушка", "На нивата", на драмата "Индже", на редица нереализирани произведения. При описанието на всеки бележник тези записи са конкретно посочени.
За пръв път в настоящото издание е направено пълното разчитане на стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
