След „Твоята история” авторката уверено прекрачва границите на журналистиката и с книгата си „Моята история”, своебразно нейно продължение, ни поднася серия “моментални снимки” от най-новата ни история и без патос, самоиронично търси мястото в нея на обикновения човек, този, който привидно изостава от събитията, но ако не техен двигател, то той е поне участник в тях и със сигурност летописец на собствената си съдба, пречупена през призмата им.
В центъра на вниманието на авторката е историята – отзвук от политиката и злобата на деня, но и история лична, твоята, моята, нейната, на всеки от нас, разпъната между патетичните стихове на Вазов и вицовете за американеца, французина и българина. Между цвърченето на пържени кюфтета и барабаните на военните маршове. Потънала в безутешно самосъжаление или танцуваща до забрава. Де е България?
Поглед отвътре към самите нас, невинаги лицеприятен, но добронамерен, който иска да запечата образа на българина, какъвто го е видяла авторката, миг преди да “стане европеец”.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
