Книгата разглежда значимата тема за човешкия фактор в модернизацията на българското училище. Тя очертава личностния профил на ключовите фигури в този процес — учителите и директорите в парадигмата на К. Юнг за психологичния тип, доразвита и операционализирана от К. Бригс и И. Майерс. Този подход осигурява определянето на потенциалните възможности и евентуалните дефицити на училищния персонал по отношение на неговата ефективна професионална реализация в условията на радикални промени.
Психологичният портрет на българските обучители се интерпретира в съпоставка с личностната типология на общата българска популация, както и върху базата на кроскултурно сравнение с американски директори и учители. Предлагат се интересни обяснителни модели, съобразени с традициите и особеностите на българската образователна система.
По нов начин е разработен въпросът за ролята, която играят индивидуалните различия в училищното лидерство и в процеса на преподаването. Установени са сходствата и различията между изследваните директори и учители. Потърсено е влиянието на редица социодемографски фактори върху личностните характеристики на двете извадки. Богатият емпиричен материал позволява извеждането на общи черти, валидни за българските и американските специалисти, които произтичат от същността и характера на учителския труд. Особен интерес представляват междукултурните различия, отразяващи националната образователна специфика.
Въз основа на получените резултати се предлагат насоки и специализирани техно-логии за развитие на персонала в българската образователна система в съответствие със съвременните тенденции и европейските стандарти.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
