70-те години на миналия век бяха благодатни за българските криминолози. Обнадеждени от институционализирането на криминологията - непозната за времето си наука у нас, - главно от създаването на Съвета за криминологически изследвания при Главната прокуратура с решение на Министерския съвет от 1967 г. и Научноизследователския институт по криминалистика и криминология със заповед на министъра на вътрешните работи от 1968 г., те започнаха пионерска работа в сътрудничество с философи, социолози, психиатри, психолози, педагози и други специалисти. Интересът бе насочен към фундаменталните проблеми на теоретичната криминология с цел разработване на нейните приложни аспекти. Богатият емпиричен материал, натрупан от интензивна изследователска дейност, беше основата, върху която се изграждаше и разширяваше криминологичното познание.
Авторът на настоящия сборник дълги години беше професионално свързан със Съвета за криминологически изследвания - националния център за изследване на престъпността. В кръга на научните му търсения беше и проблемът за психологията на престъплението, разработван след самостоятелни или извършени в екип проучвания, плод на които са публикациите за личността на престъпника, източника на престъпната активност и механизма на престъпното поведение.
Използвани са методи на експерименталната психология, някои от които за първи път в криминологията. Отделено е особено значение на неизследвани или слабо изследвани про-блеми на потребностите, мотивите и решението в сложния процес на извършване на престъплението.
Изследователският материал дава възможност да се навлезе в света на престъпника във възрастта на непълнолетието, да се изучи източникът и проявата на агресията.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
