Книгата "Жертвите на Скопския студентски процес" днес би могла да се възприема като метафора на жестокостта, насилието и жертвоприношението, като метафора на извисения дух, волята и святостта на борбата. Но тази книга по-скоро е метафора на идеализма, изправен пред съда на йезуитите, които след 1991 година имат една единствена грижа; как да изглеждат модерни и демократични, без да променят нищо в матрицата за Македония, изкована в тайните партийни квартири на ЮКП...
Дълг на днешната македонска интелигенция е да възроди любопитството и преклонението към подвига на тези чеда на Македония, които не сведоха нито за миг глава пред чуждия натрапник. Република Македония е твърде малка по население, за да си позволи забрава за най-достойните си синове. Дълъг е пътят на младата република към Европа, но те - Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и техните другари, са оня национален духовен капитал, пред който и чиновниците в Брюксел и Страсбург биха коленичили с респект и възхищение.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
