Напълно в реда на нещата е, когато си отива един век, всеки народ, а и човечеството като цяло да даде оценка на това стогодишно време, а заедно с времето и на себе си. Какво е създал, какво ще остави на онези, които ще преживеят този век и ще настъпят в следващия. Това е време, в което народите се съвземат от раните си - тези, които върху тях са нанесени, тези, които те са нанесли на други народи. В това отношение двадесетият век ни отвори работа и тепърва ще има препитание за писатели, публицисти, историци и хора на изкуството. Определят го като най-кървавия век в човешката история. Без съмнение това е една жестока и тревожна присъда. И не е по-малко справедлива!
Заедно с това обаче този век продължи в много отношения свършеното от неговия предшественик - деветнадесетия. Беше век на кървави войни и човешко изтребление, но и век на човешкото възвишаване. Той продължи традициите и наченатото от своя предшественик в човешката култура и я обогати с нови качества и постижения, формирайки в утробата си именно културата и цивилизацията на новия век и новото трето хилядолетие. Това е времето на информатиката.
Тъкмо затова този двадесет и първи век е отреден изглежда да бъде време, когато хората ще говорят както на своите национални или етнически езици, така и на един по-общочовешки език -този на знанието, на информираността, на сивото вещество, което народите са натрупали в главите си. Това ще е изглежда векът не само на ново просвещение, но и на езика на най-просветените.
Тази книга, която предлагаме на българските читатели, има и такава задача. Да покаже какво ние, българите, правихме като дух и знание, като просвета и култура през тези изминали сто години и какво ще оставим на своите наследници, които идват след нас. И ако се заловихме с тази книга, с този подбор и с това класиране на най-значимите българи през това стогодишно време, то е, за да погледнем от височината на един извървян път, който ни дава и ситост и доволство, че бяхме между народите, които имаше защо да го живеят и извървят.
Над петдесет учени - професори и академици, се трудиха да подредят според своята компетентност, научна почтеност и съвест двестате най-значими българи, разпределени в четири основни области. Дали са успели - на такива въпроси отговаря само времето. Дали оценката им е безупречна и премерена като на кантар?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
