Не можахме да бъдем млади. Остаряхме преждевременно. Имаше състезание. "Трябваше да живеем мъдро, да пишем мъдро. Оценяваха ни шейсетгодишните. Трябваше да пишем като шейсетгодишни. И го правехме. Дотолкова се вживяхме в ролята си, че сега, когато натрупахме на гърба си тези тягостни шест десетилетия, всичко ни е познато, неинтересно. Минали сме го.
Няма по-добър начин да пропилееш живота си от този да го изживееш предварително. Старостта не е възраст. Старостта е състояние. Много старост ми се събра лично на мене.
Затова се опитвам да се шегувам. Ще го забележите и в стиховете, които ви предлагам в тази книга. Озаглавих я "Този черен бял свят". Въпреки това ми се струва, че белият свят не е толкова черен. И че годините ми не са толкова много. В крайна сметка всичко на тоя свят е относително. Това, че навърших шейсет години - също.
Какво пък, може и да не е вярно. - Петър Анастасов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
