Идеята за "Оптимистичната теория за българския народ" е изложена за първи път в известната студия на Иван Хаджийски, но в случая заглавието на студията е само повод да се постави един въпрос, който се нуждае от сериозна обществена дискусия - за потребността от позитивна историческа визия на българската нация, която да бъде фактор за нейната мобилизация около общи цели и обща стратегия за успех като нация в съвременния свят, но и за успех на всеки български гражданин.
Възможна ли е днес една оптимистична философия на историята на България като страна с догонващо развитие? Ако повечето от действията на политиците раждат песимизъм и отчуждение, то можем ли да открием поне теоретическo основание за оптимизъм? Възможно ли е теоретическият оптимизъм и позитивното мислене да се противопоставят на всекидневния песимизъм, а и на повърхностния утопизъм?
На тези и на още много други проблеми авторите на книгата търсят обяснение и се опитват да дават отговор.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
