Пакт с дявола е поредният формиращ мит, от който Шмит прави този запомнящ се и тревожещ роман.
Младеж, на прага на самоубийството заради неудачния си жалък и анонимен живот, сключва договор с ексцентричен и жесток художник да остане жив, като в замяна позволи на художника да направи от него особена „дефигуративна” (обезобразителна) творба… Животът на младия мъж се променя, като художествен обект той получава известност, слава и внимание за сметка на свободата си…
Но човешкостта е силна; тя се изтръгва от затвора на безформеността, суетата, парите благодарение на една любов, разцъфтяла посред този жесток, абсурден, убиващ свят…
„Винаги може да очаквате изненади от Ерик-Еманюел Шмит, един автор, който се наслаждава да дава воля на въображението си и измисля луди истории и романи. (…) Достатъчно е да последвате идеите на автора, от които понякога ви настръхва косата. Отплатата в епилога си струва: поредният неочакван драматичен обрат. „Когато бях произведение на изкуството” е всъщност готически роман, изпълнен с лека сатира и сарказъм към съвременните нрави, подчинени на разюздаността и изкушението на парите. Вплетената любовна история действа като глътка свеж въздух в един иначе безмилостен сюжет. Колоритни герои, отлични социални отпратки… Какво повече може да се иска от този очарователен писател? Книгата със сигурност се числи към добрата литература, а Шмит към галерията на изобретателите в литературата.” („Фигаро”, Ерик Оливие)
Цитати:
След красотата човек трябва да избере грозотата. Без никакво колебание. Ако грозотата поначало не привлича хората, тя привлича вниманието, предизвиква коментари, мракът изчезва, анонимността пада, и се отваря път – какви ги говоря, път? – магистрала!… Грозотата е благословия, която ражда статут на изключителност и може да превърне живота в блестяща орис. Никога ли не Ви е хрумвало да се обезобразите?
Известността е животно, което се храни само от себе си.
Душата е вечно кървяща и никога незарастваща рана. Може да се унищожи, но заедно с живота.
Успехът е нещо, което обикновено не идва от художника, а от публиката.
Славата подхожда повече на мъртвите, тя е дреха назаем и прави живите смешни.
Като млад исках красотата да е в мен и бях нещастен. Сега знам, че тя е навсякъде около мен, и го приемам.
Шмит, Ерик Еманюел е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса "Нощта на семействоВалон" (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани "Одет Тулмонд" и "Оскар и розовата дама". От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи - "Сектата на егоистите" и "Евангелие според Пилат" са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. "Elle" ("Тя"). В България са поставяни и се играят пиесите"Посетителят", "Енигматични вариации", Развратникът", "Хотел между тояи оня свят", "Г-н Ибрахим и цветята на корана", "Оскар и розовата дама", "Дребни брачни престъпления" и др.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
