В Дневник за едно приятелство читателите ще прочетат писмата на Блага Димитрова до авторката на книгата, както и писмата на Мария Антонова до нея, в които тя разказва за срещите им с Елисавета Багряна, Дора Габе, Атанас Далчев, акад. Петър Динеков, актрисата Лиляна Шопова и други известни творци и политици.
Дневникът представя непубличния образ на голямата българска поетеса и писателка Блага Димитрова – любвеобилна, с изтънчено чувство за хумор, дълбоко човечна и непоколебима, когато трябва да помогне на близките си – да страда, когато и те страдат, да се радва, когато и те са щастливи.
Авторката показва поетесата, писателката и общественичката Блага Димитрова отблизо такава, каквато широката читателска аудитория все още не я познава.
Книгата е богато илюстрирана със снимки на Блага Димитрова в различни периоди на живота й.
След като Блага Димитрова си отиде от този свят, неведнъж започвах тази книга, но виждах, че си причинявам неописуема болка. Разтворех ли Дневника си, в съзнанието ми изплуваше и най-малкият детайл от срещите и разговорите ми с нея, които се превръщаха в настояща среща и нямах сили да продължа да пиша.
През всичките тези тридесет години на нашето познанство и приятелство, преживяхме заедно загубата на нейни и мои близки, на приятели, болести и страдания, но през всичкото това време тя остана вярна на себе си, нито за миг не показа отстъпление от доверието, което ми беше дала.
Тя бе невероятен човек. Притежаваше най-ценното качество, което всеки може и трябва да носи в себе си – дълг към близки, дълг към приятели! Обичаше искрено и всеотдайно, така както само тя можеше да обича. А още по-щастливи бяхме ние, нейните приятели, дарени с обичта й!
Блага Димитрова не можа да доживее годините на майка си, не можа да достигне възрастта на двете големи наши поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе! Не можа! Може би защото носеше грижите и проблемите на близките си с цялата им отговорност и тежест, но въпреки това казваше: „Не мога да си представя живота си по друг начин“.
За автора
Мария Антонова е родена през 1951 г. в гр. Дулово.
Завършила е Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със степен Магистър по теология. Автор е на книгите „Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри“, „Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса“ (с второ допълнено електронно издание). Съставител е на книгите „Екатерина Каравелова. Спомени“, „Светлоозарени слова“ – сборник от статии, беседи, поучения и слова на Доростолския митрополит Иларион, на сборника „Митрополит Иларион – нашият владика“ и съавтор на сборника „120 години от рождението на Дора Габе“.
Пише пътеписи и разкази. Член е на Българското общество за проучване на ХVІІІ век и на Съюза на независимите български писатели.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
