Съвременната парламентарна държава се характеризира със сложен модел на разделение, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти. Целта на настоящия труд е да обърне внимание на някои спорни и проблематични моменти, които до този момент не са изследвани в цялост в парадигмата на управлението в Република България. Държавното управление традиционно се смята за работа на изпълнителната власт, оглавявана от Министерския съвет, но не е достатъчно изследвана ролята на Народното събрание в осъществяването му.
Не е изследва и системата изпълнителните органи, която Народното събрание създава. Те се конституират от парламента или смесено от няколко органа съгласно разпоредба на закон (т. е. с акт на Народното събрание) и нямат нормативно определено подчинение на Министерския съвет. Броят на тези органи непрекъснато нараства, а Народното събрание е все по-склонно да изземва компетенции от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и да преобразува органите от административни и подчинени на МС, в независими (неподчинени) от Министерския съвет.
Главно място в монографията е отделено на статута на Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Фискалния съвет, на управителните органи на Българската народна банка и др.
Във втората част е обърнато внимание на ръководните за администрацията принципи съгласно ЗА, АПК и европейската доктрина. Обсъдена е практиката както на ВАС, така и на съдилищата на ЕС.
Константин Пехливанов е роден през 1976 г. в Пловдив. Завършва Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1999 г. От 2000 г. е асистент по aдминистративно право и административен процес в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2011 г. защитава докторантура в същия университет.
Магистър по право на Европейския съюз, Юридически факултет на Университета на Амстердам, 2007 г. Участник е в проект „Гражданско образование” (Civic Education Project) 2002–2004.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
