Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура. И по някакъв неповторим и почти непонятен начин – проникновен ценител на европейската и световната култура от Античността до днес. Човек с наистина енциклопедични познания, осмислени и съчетани в негов самостоен и независим поглед към света и особено към литературата.
Тончо Жечев бе човек с особено присъствие. Той не беше ярък, ексцентричен, натрапващ се, а бе навлязъл във високата литературна критика, в хуманитаристиката и философията, а след това – и в съзнанието на културните хора като човек на познанието и разума, излъчващ преди всичко мъдрост. Започнал с вяра и активно действие за налагането на комунистическите идеали в младостта си, той бе придобил здравословен скепсис към процесите в т.нар. „социалистически общества”, който не бе тайна за никого.
Тончо Жечев бе и си остана една от броящите се на пръстите на едната ръка личности, които не предизвикаха към себе си отрицанието и хулата, избуяли в обществото ни с промените от началото на 90-те. Той бе търсен като партньор и от левите интелектуалци, към които априори принадлежеше, и от десните, включително и от Филип Димитров, за решаването на църковния разкол в тогавашните бурни времена. Думата му тежеше и сред най-изтънчените хора на духа, и сред обикновените хора.
Много са нещата, с които ще бъде запомнен Тончо Жечев. Тук безспорно влизат множеството му статии, есета и студии в областта на литературната критика и културология, както и белетристичните му опити. Но може би най-скъпоценните му бисери са поредицата от интервюта, които той даде на Тома Томов за предаването му „Наблюдател”, книгата „Митът за Одисей”, в която по един крамолен за тогавашната действителност начин се разсъждаваше за Бог в душите и нравствеността ни и за невъзможността да бъдеш Одисей в условията на железния идеен догматизъм и, разбира се, неговият шедьовър „Българският Великден или страстите български”. Съхраненото в тях познание за българина и българското ги правят непреходни и самостойна ценност от най-голяма величина за всеки от нас.
Владимир Атанасов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
