ПЕТЯ ДУБАРОВА
Наричат те с най-нежни имена
и се кълнат, че много те обичат,
но премълчават своята вина
за твоето отлитане, момиче.
Звездата, ти, невидимо блести
на небосвода тъмно безнадежден
и наблюдава... Не, не ни прости
ни завистта, ни злобата... С надежда,
все тъй, аз те очаквам на брега,
но... кой ли пък от хубавото бяга?
Недей да идваш, Петя, засега.
Животът, в този вид, не му прилягаш.
След хиляди години щом все пак
превърнат в стих сърцето на земята
се завърни при своя лунапарк.
Ще бъдеш и реална, и - позната.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
