Сигурно звучи много мелодраматично, но в момента се чувствам точно така.
Казвам се Бруклин Пиърс, на петнадесет години съм и не мога да вземам решения сама. Имам предвид правилни решения. Сериозно, не си спомням кога за последно избрах правилното решение. Помня обаче десетки провали. Включително купона, който организирах, когато изгоря една къща.
Е, затова и започнах собствен блог. За да помоля читателите да вземат решенията вместо мен. Точно така, предадох се. Реших да оставя другите да избират коя книга да чета за часа по литература и дали да приема поканата да се включа в отбора по дебати. Позволих им дори да избират с кого да излизам.
Е, оказа се, че в живота има неща, които не можеш да избираш, камо ли да оставиш другите да го правят вместо теб - например това, в кого ще се влюбиш. И сега кашата е пълна.
Все пак, не приемайте думите ми на доверие. Прочетете книгата и решете сами. Ще се смеете, ще плачете, ще се ядосвате. Но аз съм просто такава. В края на краищата това е моят живот.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
