Музиколожката Лидия Анастасова е необикновена жена. Тя е обладана от неспокоен дух и неутолима жажда за справедливост. Вярва, че когато човек знае много, когато е бил свидетел на знаменателни събития и важни за историята „дребни“ случки, когато обича и търси истината, трябва да я предаде на поколенията. Не мислете обаче, че това са просто спомени или историята на един живот – тук е историята на родната социалдемокрация от началото на 30-те години на миналия век до наши дни. В този том ще откриете и историята на българската музикална култура през бурните години на ХХ век.
Лидия Анастасова има трудна житейска съдба, но и уникалния шанс да се среща и работи с титани на духа. Завършила е класическия отдел на Пета гимназия в София, следвала е Славянска филология в Софийския университет, учила е оперно пеене, но по здравословни причини завършва теоретичния отдел на Музикалната академия. Тя е първата жена драматург на Софийската опера и първият музиковед в ръководния й екип. Публикувала е музикална критика в авторитетните списания „Септември“ и „Пламък“, по-късно води рубрика във в. „Отечествен фронт“, но е сътрудничила непрекъснато на всички български списания и вестници. Работила е в музикалната редакция на Националното радио, автор е на популярни радиодраматизации.
„Минало несвършено в музиката и политиката“ е трудно определима в жанрово отношение книга. Най-голямото й достойнство е свидетелството от първо лице. В нея има премълчани истини и факти за още живи хора и наследници, но няма грам художествена измислица. Това е животът на Лидия Анастасова – ярък представител на будната българска интелигенция, живяла (а не оцелявала) по времето на три Българии.
Веселка Венкова
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
