Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат много податки относно същината и метода на теоретичното познание, където често с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, взаимствани от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на времето си, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към дисциплините на тривиума, квадривиума и особено към физиката и теологията.
Това изследване цели да набележи и изтълкува заложените в боецианската традиция моменти на утвърдено знание и на неустановен смисъл и въз основа на тях да представи най-съществените решения на теолога от Поатие по въпроса за предмета, подхода и принципите на четири теоретични науки: физика, математика, теология и логика.
Гл. ас. д-р Петър Рогалски е преподавател по френски морфосинтаксис в СУ „Св. Климент Охридски". Латинист и доктор по философия, той изследва западната традиция на средновековната теология, логика и граматика. Публикациите и заниманията му са върху автори като Августин, Боеций, Присциан, Жилбер от Поатие, Пиер Абелар, Пиер Елиас, Алан от Лил, Тома от Аквино, Йоан от Кръста.
Преводач от латински, френски и испански.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
