Децата научават това, което преживяват на практика. Разделете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; накарайте ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще станат лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат. ... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.
След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.
Джон Гатоу
[Училището] осигурява професионални кадри, които няма да се опълчват (най-големият страх в началото на 20-ти век); ще са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си; ще се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага.
Из въведението на Дейвид Албърт
„ ... въпреки нежеланието си започнах да се чудя нещо: дали самото им присъствие в училище не бе причината, поради която затъпяват?“
След трийсет години преподаване в държавните училища на град Ню Йорк и след като получава няколко награди за висок професионализъм, Джон Гатоу стига до печалното заключение, че задължителното държавно училище няма нищо общо с образованието. То не постига почти нищо, освен да обучи младите да се нагаждат към социалния и икономически ред. „Затъпяване“ разкрива шокиращата истина за днешната училищна система и носи надежда за родителите, които търсят алтернативно решение. Тази книга отпразнува факта, че предписанията на тази книга за основна ревизия на начина, по който образоваме децата си, а също и на причините, поради които правим това, продължават да са изключително актуални.
„Благодарен съм на Джон Гатоу за дръзкото въображение, с което ни разкрива къде се крие проблемът и прекрасните идеи, които предлага за неговото разрешаване”.
– От предговора на Томас Мур, автор на „Грижа за душата“
„Съгласен съм с почти всяка точка и запетая на Джон Гатоу. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти Джон Тейлър Гатоу: ти вероятно си най-блестящият американски педагог”.
– Том Питърс, гуру в областта на мениджмънта и автор на книгата „В търсене на съвършенството“
„Великолепната книга на Джон Гатоу казва точно това, което трябва да бъде казано. Дано само хората да слушат”.
– Кристофър Лаш, автор на „Истинското и единствено небе“
„Блестящата ти и откровена реч ми дава надежда”.
– Грейс Луелин, авторка на книгата „Наръчник за освобождение за тийнейджъри“
Джон Гатоу е учителства в държавните училища в град Ню Йорк повече от трийсет години. Той е удостоен с наградите „Учител на годината на град Ню Йорк“ и „Учител на годината на щат Ню Йорк“. Гатоу е изключително търсен лектор в областта на образованието. Другите му книги са: „Един различен учител“, „Неофициалната история на американското образование“ и „Оръжия за масово образование“.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
