Словообразувателният речник на българския книжовен език е първият у нас речник, който обединява в едно „гнездо" както редицата думи, произведени последователно една от друга, така и редицата словообразувателно независими една от друга думи, произведени от една и съща произвеждаща дума.
В такъв речник, тъкмо защото е речник, не се задават словообразувателните начини и средства, описвани в граматиките. Възможността обаче, която дава речникът, да се наблюдава отношението на непосредствена произволност прави достатъчно видим и начина на образуване (напр. прибавена ли е, или е отнета морфема и др.).
Словообразувателният речник ще бъде полезен за научни и учебни цели. Той очевидно ще се използва от всички, които се интересуват от българското словообразуване. Лексиколози и лексикографи също ще намерят оправдан повод да огледат словообразувателното гнездо на интересуващата ги производна дума. Речникът ще помогне и при обучението по словообразуване, а осъзнаването на словообразувателните отношения ще подтикне мнозина да търсят словообразувателни пътища и да изковават български думи, вместо да заемат чужди.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
