В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на XX век — едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществената представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите и предубежденията на онзи период. Текстът обаче няма само исторически претенции. В него се прави критично изследване по принцип и на самата критика, на нейното осмисляне и самоосмисляне, на интересите, в които живее и е живяла, на желанията, в които се сбъдва. Книгата е написана не само за читатели, намиращи се по-непосредствено до проблемите на театъра, но и за всички онези, на които биха допаднали по-живото и гъвкавото теоретизиране върху случилото се, а в някаква степен и на случващото се в нашата култура.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
