Радой Ралин е най-обаятелната личност в културата ни през втората половина на двадесети век. За него се разказват митове, легенди, вицове и действителни случки. Гордо изправен, висок, с буйна коса и козя брада, той беше станал част от столичния пейзаж. Говореше на висок глас, така че да го чуят всички околни, сякаш искаше да ги окуражи. По времето на тоталитаризма той беше най-изявеният български дисидент. Властниците и дерибеите го мразеха и не пропускаха да му напакостят, но народът го обичаше. И този смел мъж, който не трепваше от яростния поглед на партократите, цял живот се страхуваше да не настине от течение или да не го блъсне кола, когато пресича улицата.
С течение на времето има опасност неговият образ да избледнее в народното съзнание, а неговото гражданско поведение, неговото литературно и обществено дело да заглъхне. Целта на тази книга със спомени на съвременници е това да бъде предотвратено. За този свободен дух на българската съпротива срещу всичко насилническо, пошло и подло трябва да се говори. Около четиридесет души писатели, журналисти, артисти, университетски преподаватели, библиотекари, лекари, свещеници и юристи са написали по някой спомен, за да се изгради „паметник неръкотворен“ на достойния сатирик и гражданин.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
