Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа
мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям
връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя
Йовков до такива световни майстори на жанра като Че-
хов, Мопасан, Бунин, Шьрууд Андерсьн, 0 Хенри, Хемингуей...
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше
видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мьки, с нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между хората."
С тази въплътена в творчеството му хуманистично-
морално-естетическа религия „мъченикът на своя талант"
Йордан Йовков стана и светец на българската духовност
и слово.
СВЕТЛОЗАР ИГОВ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
