Том трети от изследването „Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи" обхваща наситения със събития период от поражението на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. до края на Първата световна война и нещастния Ньойски мирен договор през 1919 г.
Покрусата от потопеното в кръв и огън въстание през август-септември 1903 г. е огромна. Тя обаче не бележи край на непрекъснатите опити да бъде отхвърлено варварското султанско иго върху Македония и Одринско, а поставя начало на нови епични борби срещу феодалната османска власт и срещу хвърлилите се срещу народа чужди пропаганди - най-вече гръцка и сръбска, подпомогнати от всякакви други народностни и верски усилия да бъде смачкана националната същност на българина.
След въстанието започва реформената акция на Русия и Австро-Унгария, които водени от свои собствени егоистични интереси, изработват прочутата Мюрцщегска реформена програма, формално са издигнати ред принципи, които биха могли да осигурят малко повече сигурност за поробеното население. Предвиждат се различни жандармерийски, финансови и юридически реформи, продължили няколко години и накрай провалили се пред неотстъпчивостта на администрацията, пред нерешителността и задните помисли на тези, които би трябвало да се грижат за действителното подобряване на положението.
Съществено значение за националноосвободителната борба има вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) след въстанието. Редят се погроми, гонения, преследвания и несигурност, които довеждат не само до значителни човешки и материални жертви, но и до масово изселване главно на будния български елемент - на мнозина от тези, които трябва да водят масите след себе си, но които не могат вече да се примиряват с робството. И все пак, основните организационни сили остават по местата си, те подемат с всички сили отново борбата. Революционните окръзи провеждат свои конгреси, които през 1904-1905 г. търсят най-верния път за по-нататъшното развитие на народното дело. Особено важни са обсъжданията на Рилския общ конгрес от 1905 г., който взима поредица от важни решения. Оформят се организационните структури на ВМОРО през 1903-1905 г., но все повече обаче сред революционерите настъпват разногласия.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
