Ако хладните ни сърца не могат да понесат
отвъдната нежност на светлината,
да я оставим да ни докосва, да ни гали,
докато осъзнаем, че сме немислими без нея.
Мисля, че голямата задача на днешното човечество е да започне да се пресъздава в истинската си същност, защото вярвам в духа на човека и в предопределеността на земно-космическото ни бъдеще. Колкото и парадоксално да звучи днес, идва времето, когато изкуствата и специално поезията ще бъдат онзи първи импулс за изход от хаоса и съвременния материализъм на глобализиращата се здрачна модерност, ще бъдат импулс за осъзнаване на духовния ни център и на божествения космичен принцип на живота. Защото за разлика от идеологиите, теориите и философията, поезията е сюблимно откровение на онова духовно търсене и душевно изживяване, които пресъздават човека в неговата неповторимост и стават ориентир към трансцедентното осъзнаване на Азът и битието с насоченост от временното към Вечното. Затова поезията е била винаги важен фактор за духовен и морален прогрес.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|