Бавария, 1660 г.
Странна смърт разтърсва градчето Шонгау. Отец Андреас Копмаер е намерен мъртъв на пода в църквата. Синът на местния лекар – Симон, и палачът Якоб Куизъл са убедени, че свещеникът е бил отровен. Двамата недоумяват кой би желал смъртта на добродушния Копмаер.
И дали тя има нещо общо с открития в църковната крипта ковчег на магистър от ордена на тамплиерите.
Куизъл и Симон тръгват по следите на мистериозните извършители. Скоро към тях се присъединява изисканата сестра на отец Копмаер. Нейното присъствие изпълва Магдалена със заслепяваща ревност и тя е готова на всичко да се докаже пред любимия си Симон. Но красивата и смела дъщеря на палача дори не подозира колко опасен враг дебне в засада.
Още с първия си роман – „Дъщерята на палача“, Оливер Пьоч предизвиква фурор в Европа, а впоследствие книгата се превръща в бестселър в САЩ и Китай. Романът поставя началото на криминална историческа поредица, от която в световен мащаб са продадени над 2,5 милиона екземпляра, а авторът е обявен от Амазон за най-успешния немскоезичен писател.
Къде се крие тайната на успеха на баварския журналист? Вероятно в необичайния избор на главен герой – палач. В случая обаче не трябва да се прибързва със заключенията – Оливер Пьоч не пише кървави истории, изпълнени с мъчения и жестокости. Точно обратното – писателят ни среща със симпатични и ярки образи, като ни връща назад във времето в малко познат за нас свят – този на средновековното баварско общество. Като прибавим увлекателните детективски сюжети, приятния образен език, прецизните и любопитни исторически детайли, формулата на успеха вече става ясна.
Повече за себе си ще ни разкаже самият автор
Въпреки че не ми личи — или поне се надявам, — по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел.
Роден съм на 20 декември 1970 г. в Мюнхен. Баща ми не е палач, разбира се, а психотерапевт. Майка ми е детска учителка и от нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории.
Още от дете обичах да разказвам приказки, като редовна публика бяха двамата ми по-малки братя. По-късно написах първите си творби – фентъзи разказ, приключенска книга игра, комикс. Дори правех записи как разказвам историите си и ги пусках на съучениците си. С една дума, не можех да млъкна и за секунда. Когато не говорех, пеех — хоби, което и до днес практикувам, като пея в различни групи. Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми. Но не се простих с мечтата да бъда писател.
Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. До този момент книгите ми са преведени на повече от 25 езика и са продадени над 2,5 милиона екземпляра. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл. Дано да се гордее с мен, ако ме вижда отнякъде. Но най-вероятно — като типичен баварец — само би ми теглил една сърдита ругатня...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|