Тази книга изнася една брилянтна епоха от българската история ‒ епохата на богомилството, развила се през време, когато цяла Западна Европа тъне в мрак и невежество.
Безпорно тя допринася за правилното разбиране на южнославянското богомилско движение, в което е имало смисъл и идея.
Обхванало всички южни славяни и траяло няколко века като културно, политическо и социално движение.
***
Никола Благоев Попов (1868 - 1944) е български историк, юрист и политик, член на Македонския научен институт. Роден е в 1868 г. в Ракита, голямо българско село в Кайлярско, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, а след това учи право в Белградския университет.
След завършването на висшето си образование се установява в България и започва да се занимава с адвокатска практика. Избран е за народен представител в Четиринадесетото обикновено народно събрание. След това Благоев започва да преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се занимава с научна и преводаческа дейност - прави ценен превод от средногръцки на Византийската еклога, изследва средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори.
На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии, подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България.
От 1916 г. Никола Благоев е доцент в Софийския университет, а от 1926 до 1934 г. - извънреден професор. Умира през 1944 г. Автор е на множество трудове, сред които най-ценни са: •„История на старото българско държавно право”, София, 1906 и „Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили, първо издание - София, 1912, второ издание - София 1919.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
