Юли. По дяволите. Не е ли срамота човек да пукне точно през юли? Наистина ли бият камбани, или в шибаните куршуми е имало халюциноген? Е, всичко приключва дотук. Всъщност каква е разликата къде и кога идва краят? Тук или там, по-рано или по-късно. Но наистина ли заслужавам да умра точно през юли? Докато пеят птици, подрънкват бутилки, от река Акершелва звънти смях, а отвън лъха лятно щастие. Толкова ли се провиних, та да пукясам на пода в инфектирана наркоманска бърлога с дупка в тялото, от която изтичат животът, секундите и спомените за довелото ме тук? Всички малки и големи неща, съвкупността от случайности и наполовина взети решения; това ли съм аз, това ли е всичко, това ли е животът ми? Нали уж кроях планове? А какво остана пликче с прах, тъп виц, толкова кратък, че имам време да го разкажа, преди проклетата камбана да млъкне най-сетне. О, шибани огнехвъргачки! Да бяха ме предупредили, че ще боли така. Там ли си, татко? Не си отивай, почакай да чуеш вица. Казвам се Густо. Навърших деветнайсет. След наелектризиращите световни бестселъри "Снежния човек" и "Леопардът" лудият норвежец Ю Несбьо ни поднася "Фантом". Брилянтният, вече бивш полицай Хари Хуле се впуска в мрачните дълбини на разследване, което ще определи тънката нишка на собственото му бъдеще.
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег - отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло. А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
