Книгата се дели на четири глави. Първите две глави съдържат статии, публикувани в периода 1979–2007 г., които са преработени, имат теоретично или практическо значение и звучат актуално и днес. Третата глава включва някои от Исканията, които като Главен прокурор (1999–2006 г.) внесох в Конституционния съд. Тези Искания съдържат наказателноправни моменти. В четвъртата глава са поместени тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд по наказателни дела, по които бях докладчик като съдия във Върховния съд (1991–1997 г.).
Първа глава е посветена на теоретични въпроси на наказателното нормотворчество. Два са основните проблеми, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, т.е. да проведе границата между престъпното и непрестъпното поведение. За целта е необходима система от критерии за криминализация на деянията (§ 1). Вторият проблем е вътре в кръга на престъпното поведение да диференцира отделните престъпления и отговорността за тях. Това изисква да се категоризират престъпленията, а в рамките на дадено престъпление да се разграничат по-тежко и по-леко наказуемите му варианти, т.е. да се създадат квалифицирани състави на престъплението. Перспективно направление в наказателноправната наука е да се изследва влиянието на различните обстоятелства върху тежестта на престъплението. Защото да се изследва как различните обстоятелства влияят върху обществената опасност на дадено престъпление и да се изучат съответните конкретизиращи норми на особената част на НК е по същество едно и също. Само че първият подход (социален) се занимава с поведението и значението на неговите елементи за обществената опасност, а вторият подход (нормативен) – с отражението на тези явления в закона, т.е. с нормите, посредством които законодателят диференцира отговорността в рамките на дадено престъпление. На диференциацията на наказателната отговорност е посветен § 2. В § 3 се разглежда способът на извършване на престъплението като форма на престъплението. В § 7 се описва извършеното през 1982 г. емпирично социологическо изследване, при което чрез математически методи беше проверен теоретическият извод за влиянието на формите на съучастие върху обществената опасност на престъпленията, респективно – изводът за обхвата на съответните наказателноправни норми. Ролята на емпиричните социологически изследвания ще нараства в бъдеще при проверка правилността на законодателните решения.
Във Втора глава се разглеждат проблеми при прилагането на наказателния закон в съдебната практика. Подробно се анализират въпросите на квалификацията на престъпления, извършени в съучастие (§ 9) и квалификацията на престъпления, извършени „от две или повече лица“ (§ 10). Разглеждат се особените форми на задружна престъпна дейност (§ 11) и допустителството на престъпление като вид престъпно бездействие (§ 15).
Трета глава включва някои Искания до Конституционния съд, които съдържат наказателноправни моменти. Забележително е Искането от 25.10.2002 г. до Конституционния съд за тълкуване разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание (§ 19). Искането е, да се отговори на въпроса кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тези промени могат да се извършат единствено и само от Великото народно събрание. С решение № 3 от 10 април 2003 г. по конституционнно дело № 22 от 2002 г. (ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Конституционният съд възприе тълкуването на Конституцията, което предложи Главният прокурор. Това решение играе важна роля в обществените процеси в България през последните години.
Четвърта глава съдържа 84 тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд относно важни институти и понятия на общата част на НК (причинна връзка, вина, неизбежна отбрана, опит, съучастие, цели на наказанието и др.) и на особената част на НК (убийство, телесна повреда, състояние на силно раздразнение, кражба, грабеж, измама, изнудване и др.), както и решения относно институти на наказателнопроцесуалното право (доказателства и доказателствени средства, задържане под стража и съдебният контрол върху него, съдържание на присъдата, съществени нарушения на процесуалните правила и др.). Заслужава да се отбележи Реш. № 479 от 08.01.1996 г. по н. д. № 670/1994 г., I н. о., с което Върховният съд, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, приложи пряко във вътрешния правен ред нормата на международен договор – чл. 6, т. 3, б. „с“ от Европейската конвенция за правата на човека относно задължителната защита на обвиняемия, когато не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение (§ 26, т. 55). По-късно тази международна норма беше внедрена във вътрешното ни законодателство.
Бих искал да благодаря на големия български учен проф. дюн Живко Сталев, бивш председател на Конституционния съд, – за бащинската грижа, на забележителния наказателноправник чл.-кор. проф. д-р Костадин Лютов, бивш Главен прокурор, – за помощта и уроците по наказателно право, както и на видните български юристи чл.-кор. проф. д-р Александър Янков, бивш посланик, чл.-кор. проф. д-р Стефан Стойчев, проф. д-р Иван Велинов, бивш председател на Върховния съд, акад. проф. д-р Ярослав Радев, бивш зам.-председател на Държавния съвет, и проф. дюн Владимир Петров, бивш зам.- ректор на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ – за подкрепата в трудни моменти.
Бих искал също да благодаря на г-н Иван Татарчев, бивш Главен прокурор на Републиката, и на г-н Иван Палазов, бивш заместник-председател на Върховния съд на РБ – за приятелството и неоценимата помощ в работата ми като върховен съдия, заместник-министър на правосъдието и Главен прокурор.
Благодаря на световноизвестните учени пеналисти академик проф. дюн Владимир Николаевич Кудрявцев, бивш зам.- председател на Руската академия на науките, проф. дюн Анатолий Валентинович Наумов, бивш зам.-директор на Института за държавата и правото при Руската академия на науките, професор дюн Ханс-Хайнрих Йешек, бивш директор на Института за чуждестранно и международно наказателно право, „Макс Планк“, Фрайбург, професор дюн Улрих Зибер, настоящ Директор на същия Институт – за техните задълбочени научни изследвания по наказателно право, от които се учех и за личната подкрепа, която ми оказаха.
Благодаря на колегите от Варненския районен съд, където започнах работа като съдия преди четиридесет години, на колегите от Правния институт на БАН и от юридическите факултети на СУ „Св. Кл. Охридски“ и Университета за национално и световно стопанство, както и от Министерството на правосъдието – за приятелското отношение.
Благодаря и на колегите от Върховния съд, I наказателно отделение, с председател тогава г-н Марко Стойков – за добрината и човещината, както и на колегите от Прокуратурата на Република България и Националната следствена служба – за предаността и вярната служба на закона.
Признателен съм на служителите от Националната служба за охрана, които макар и анонимни, със своя професионализъм и висок морал ми осигуряваха възможността да работя за България, както и за творческа работа.
Накрая бих искал да благодаря на ръководството на издателство СИЕЛА в лицето на директора г-н Веселин Тодоров и проф. д-р Иван Тодоров, както и на целия колектив за подкрепата, дългогодишното сътрудничество и перфектната работа върху книгата.
Н. Филчев
Никола Филчев е роден на 25.07.1948 г. в град Варна. Завършва право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. От 1973 г. е съдия във Варненския районен съд. През 1977 г. постъпва като научен сътрудник в Института за правни науки при БАН. Преподава в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в същото време работи като съдия в София. Защитава докторска дисертация върху съучастието в престъп- ление – 1986 г. От 1990 г. е доцент по наказателно право. През януари 1991 г. е избран от Великото народно събрание за съдия във Върховния съд на Република България – наказателна колегия. От 1997 до 1999 г. е заместник-министър на правосъдието. От 1999 до 2006 г. е Главен прокурор на Република България. През 2005 г. е избран за професор по наказателно право. От 2006 до 2008 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Република Казахстан. От 2011 г. е ръководител на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство – София.
Професор Н. Филчев е специализирал наказателно право в Русия и Германия. Участва в редица международни форуми. Автор е на множество публикации (учебници, монографии, студии, статии и др.) на български, руски, английски и немски език, посветени на учението за престъплението (състав на престъпление, съучастие, вина, способ на извършване на престъплението) и на наказателното нормотворчество (обществена опасност и криминализация на деянията, диференциация на наказателната отговорност) и др.
Мнения за тази книга
Иван Григоров бивш председател на Върховния съд -София
Филчев е голям човек. Отличен юрист. Дълги години най-добрия съдия във Върховния съд, ръководен от мен. Професор по наказателно право. Като главен прокурор той бранеше правата на гражданите и от престъпния свят и от злоупотребите на администрацията. Думата му струва колкото подписа му. Той направи добро на много хора в рамките на закона. На никого шапка не сваля. Браво Филчев. Евалла. Голям пич си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
