Окончателността на сетълмента е доста ново и не много проучвано понятие в правната доктрина. За действащия юрист този правен институт започва да придобива все по-голямо значение. От една страна голяма част от безналичните плащания в страната се извършват чрез системи с окончателност на сетълмента, а от друга е важно какви последствия има за системата възможността за откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в нея. Счита се, че е необходимо приемането на специфична правна рамка, която има за цел да предпази финансовата стабилност като цяло и да не позволи проявлението и разпространението на т.нар. системен риск или рискът свързан с невъзможността на участник в платежна система или на финансов пазар да изпълни в срок задълженията си и по този начин да причини невъзможност за останалите участници да изпълнят техните изискуеми задължения.
Настоящото изследване има за основна цел да анализира правната уредба свързана с окончателността на сетълмента. На ниво ЕС Директива 98/26 ЕО от 19 май 1998 (заедно с измененията към нея) е основният акт уреждащ окончателността на сетълмента. Тази директива е възприета у нас основно в Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за публично предлагане на ценни книжа.
В изследването са включени също така и законодателствата на редица държави (България, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Франция и Хърватия), както и системните правила на няколко оператори на системи с окончателност на сетълмента.
Изследването си поставя за цел да допринесе, от една страна, за теоретичното попълване на празнотата в правната литература относно нормативната рамка на окончателността на сетълмента и от друга – да улесни практическото й приложение.
Съдържание:
I. ПРАВНА УРЕДБА. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ.
§ 1. Общи понятия – сетълмент, системи за сетълмент и окончателност
§ 2. Идеята за окончателност
§ 3. Съвременна правна уредба на окончателността на сетълмента
§ 4. Историческо развитие на предпоставките за окончателност на сетълмента
§ 5. Изводи
II. СУБЕКТИ НА СИСТЕМИТЕ С ОКОНЧАТЕЛНОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА
§ 1. Системен оператор
§ 2. Агент по сетълмента
§ 3. Централен депозитар
§ 4. Клирингова къща
§ 5. Централен съконтрагент
§ 6. Банкови, инвестиционни и публични институции
§ 7. Пряк и непряк участник
§ 8. Надзор на системите с окончателност на сетълмента
§ 9. Изводи
III. ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА НА ОКОНЧАТЕЛНОСТТА НА СЕТЪЛМЕНТА
§ 1. Споразумение за система с окончателност на сетълмента
§ 2. Сметка за сетълмент
§ 3. Нареждането за превод и неговата неотменимост
§ 4. Обезпечения и тяхното предоставяне
§ 5. Клиринг
§ 6. Нетиране и сетълмент
§ 7. Гаранционни схеми
§ 8. Изводи
IV. ОСОБЕНОСТИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПРИ ОКОНЧАТЕЛ-
НОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА
§ 1. Производство по несъстоятелност
спрямо участник
§ 2. Оздравителни мерки спрямо участник
§ 3. Защита на нарежданията за превод
и нетирането
§ 4. Забрана за налагане на запор върху сметката
за сетълмент
§ 5. Забрана за обратно действие на производ-
ството по несъстоятелност
§ 6. Защита на обезпеченията в производството
по несъстоятелност
БИБЛИОГРАФИЯ
Сравнителна таблица на текстовете на Директива 9/26/ЕО с европейски национални законодателства
Азбучен показалец
ACKNOWLEDGEMENTS
Settlement Finality: Legal Framework
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
