На 23 март 1954 г., след трийсетгодишна емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от българската полиция, след процеса за пожара на Райхстага, след 16 и повече години затвор в съветските лагери и на заточение, най-сетне се завърнах в милата си родина България, в София. На гарата ме посрещаха, по тяхно желание, само моите най-близки роднини: братята с жените и децата си, двамата ми чичовци и старата ми майка. Тя ме гледа дълго време, гледа, па каза:
– Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми?
За последен път я бях видял през 1924 г., бях млад, с черни коси, черноок момък, а сега се връщах целият побелял, като със сняг посипан...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
