Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето
на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната
сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и др.
За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип
- отделните дялове проследяват еволюцията на
поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са
представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература,
периодизацията, общуването с други култури,
развитието на идеите и връзката на книжнината
с процесите в обществото и културата.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
