Кой от нас не е изпадал в лошо настроение? Понякога гледаш хората, които пътуват в метрото, и ти се струва, че поне половината от тях са без настроение: изражението на някои е унило, печално, изморено, други са разтревожени, недоверчиви, а трети гледат направо свирепо, също като Карабас Барабас. Ако те погледне такъв, направо сърцето ти слиза в петите и неволно си мислиш: добре, че не съм лице в лице с този на някоя безлюдна уличка посред нощ. А ако в обществения транспорт някой, който видимо е сам, без спътници, започне изведнъж, кой знае защо, да се усмихва лъчезарно, като внася по този начин рязък дисонанс в обичайната картина, то започваме да го гледаме с подозрение: дали е наред с главата и дали не е избягал от някое лечебно заведение?
Възможно е малко да пресилвам нещата, но фактът си е факт: проблемът с депресивните разстройства в днешно време е един от най-актуалните в съвременната психиатрия. И си мисля, че той не предизвиква ничие учудване - днес времената са тревожни, наситени с всевъзможни катаклизми, стресови ситуации, които ни държат в постоянно напрежение, и това по съвсем не най-добрия начин се отразява на нашата психика и здравословното ни състояние като цяло.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
