"Тези страници са фрагмент от "Свидни спомени", които вече много остарял, започва да пише в емиграция маркиз Де Брадомин.
Един възхитителен Дон Жуан. Може би най-възхитителният.
Бе грозен, католик и сантиментален"
Така Рамон дел Валие-Инклан определя тетралогията "Сонати. Спомени на маркиз Де Брадомин", пресъздаваща старият мит в четирите годишни сезона и на четирите възрасти в живота на героя - тщестлавен и порочен, анахроничен в духа на XVIII век, напомнящ Казанова.
Чрез перото на своя най-ярък ваятел, испанският литературен модернизъм освещава една автентична "религиозна идеология", в която любов и езичество възприемат сакрални форми и - с пределна духовна елегантност, домогваща се в изказа до своеобразен поетически поантализъм - обличат в достолепие изтънчения аристократизъм, декаденизъм и космополитизъм.
Протагонистът на "Сонети" е архетип на тази нова култура.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
