Хумористичните разкази, които предлагам на вниманието на читателя, са писани по време на проточилите се в страната ни реформи. Мнозинството българи, закотвени все още на социалното дъно, се мъчат да оцелеят като се хващат и за сламката - делото за спасяването на давещи-те се е дело на самите давещи се...
Авторът на сборника "Клеопатра, хубавата Елена, же-на ми и аз" все още вярва, че усмивката, добродушната и понякога малко тъжна шега, леката ирония и самоирония, също са средство за самозащита. За да не умре в нас надеж-дата, че Преходът, в който все още тънем, все пак ще за-върши. Ще завърши, преди да ни е прекършил.
В последния разказ от сборника, "Нещата от живота", авторът присъства в реалното си битие на незрящ. Нека читателят не приема това като своеобразен епилог на творческия му път, Ако Съдбата го дари с още дни, навярно отново ще "прогледне". Пред зрящия автор, който води разказа от първо лице, се откриват далеч по-големи възмож-ности за изява - и тематични, и сюжетни, и жанрови...
ОТ АВТОРА
Божидар Михайлов е роден в София през 1926 г. Завършва Юридическия факултет. На киното посвещава 36 години, Работи в "Разпространение на филми" - отдел "Репертоарен", главен редактор на "Филмови преводи". Първият ръководител на Центъра за социологически проучвания в област-та на киното. Близо 20 г. е в редакционния екип на сп. "Киноизкуство". През 50-те и началото на 60-те г. сътрудничи с фейлетони на в. "Народна кул-тура", "Вечерни новини" и др. По-късно се отдава на кинокритика.
Автор е на книгите:
Ало, Париж?... Тръгвам! или Когато бях Дон Жуан (сборник хумористични разкази) - изд, "Нов Златорог", 1999 г,;
Имало едно време в София (мемоари) - изд. "Херон Прес", 1995 г,;
Свидетелства (кинокритика) - изд. "Наука и изкуство", 1987 г.;
Кино и зрител - изд, "Наука и изкуство", 1974 г.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
